Мицотакис: ЕС се нуждае от инструменти да се противопостави на използването на миграцията като оръжие

Европейската среда за сигурност се е променила фундаментално, пише за Politico Кириакос Мицотакис, министър-председателят на Гърция.

Според него, Европейският съюз все по-често се сблъсква с по-коварна форма на хибриден натиск: умишленото използване на миграцията като инструмент от държавни и недържавни участници, които се стремят да изпитат устойчивостта на Европа, да подкопаят нейното единство и да извлекат политически дивиденти.

Последните събития по границите на Европа, най-вече в испанския ексклав Сеута, са поредното напомняне, че миграцията вече не е само хуманитарен въпрос или предизвикателство пред управлението. В някои случаи тя се е превърнала в инструмент за геополитическа принуда.

ЕС постигна важен напредък по този въпрос с Пакта за миграцията и убежището. Той въведе механизми за управление на миграционния натиск, включително гъвкавост в процедурите и солидарност между държавите членки. Но тези инструменти са създадени за ситуации, които в основата си остават управляеми. Те не разглеждат адекватно сценарии, при които миграцията е превърната в оръжие или при които миграционните потоци са организирани, усилвани или улеснявани по начин, който създава де факто хибридно предизвикателство.

Разбира се, все още не знаем какво е причинило ситуацията, която се разигра в Сеута миналата седмица. Но подобни сценарии не са безпрецедентни.

Гърция се сблъска с подобна ситуация по сухопътната си граница с Турция в Еврос през 2020 г., както и Литва, Полша и Латвия по границите си с Беларус през 2021 г. Това, на което ставаме свидетели в тези случаи, не е постепенно увеличаване на броя на пристигащите, а внезапни, масови и често координирани придвижвания на хора — понякога десетки хиляди само за няколко дни — които надхвърлят националния капацитет и поставят на изпитание устойчивостта на ЕС като цяло.

При такива крайни обстоятелства незабавното и пълно прилагане на стандартните системи за предоставяне на убежище и прием на всички пристигащи не е просто трудно — то често е невъзможно. Системите рискуват да бъдат парализирани, общественото доверие се разрушава, а самото функциониране на Шенген се поставя под напрежение.

Европа трябва да признае тази празнина и да действа решително.

Необходима е специална европейска рамка за ситуации на масов и инструментализиран миграционен натиск с ясни и обективни критерии за нейното задействане. Тези критерии трябва да съчетават количествени елементи — като мащаба и скоростта на пристигащите спрямо капацитета на дадена държава — с качествени показатели, включително всякакви доказателства за координация, улесняване или участие на трети държави или организирани престъпни мрежи.

След задействането ѝ по специално определен извънреден режим на ЕС подобен механизъм би могъл да позволи временни, пропорционални и строго контролирани промени в стандартните процедури. Ускорените процедури за предоставяне на убежище също трябва да останат част от набора от инструменти, особено за лица, идващи от държави с нисък процент на признаване на международна закрила.

Но това не е достатъчно.

Европа трябва да бъде честна относно ограниченията на своите ускорени процедури за предоставяне на убежище. В ясно определени извънредни ситуации на изключителен и непропорционален натиск — независимо дали по сухопътните граници или след масови пристигания по море — на държавите членки трябва да бъде дадена възможност, в рамките на специален извънреден режим на ЕС, временно да преустановяват разглеждането на молбите за убежище на новопристигналите лица, като същевременно пристъпват към бързото връщане на онези, които нямат право да останат, при пълно спазване на правните задължения на ЕС.

Това не е отказ от ценностите на Европа, а необходимо приспособяване към новите реалности.

Освен това всички подобни мерки трябва да бъдат строго ограничени във времето, пропорционални и да подлежат на надеждни гаранции. Пълното спазване на правото на ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на забрана за връщане (non-refoulement) остава безусловно изискване. В същото време спазването на международните задължения трябва да върви ръка за ръка със способността на ЕС да защитава своите граници и да запазва вътрешната си стабилност.

От решаващо значение е, че този баланс не може да бъде поддържан без истинска европейска солидарност. Нито една държава членка, изправена пред подобен натиск, не бива да остава сама. Оперативната подкрепа от агенциите на ЕС, координираните усилия за връщане и финансовата и техническата помощ трябва автоматично да бъдат мобилизирани винаги, когато бъде задействан механизъм от този вид.

Без подобна рамка рисковете са ясни. Държавите на първа линия остават изложени на натиск, стимулите за враждебни участници да използват миграцията за геополитически цели нарастват, а вътрешните разделения в Съюза се задълбочават. Най-важното е, че доверието на гражданите в способността на Европа ефективно, справедливо и колективно да управлява своите граници ще продължи да отслабва.

Европа винаги е адаптирала своите политики към променящите се реалности. Миграцията не е изключение. А признаването, че тя може да бъде превърната в оръжие, не е алармизъм — това е реализъм.

Сега ЕС трябва да се снабди с необходимите правни и оперативни инструменти, за да защитава външните си граници, да възпира онези, които се стремят да се възползват от неговата откритост, и да отговаря на тази нова реалност твърдо, законосъобразно и колективно.